Всеки един от италианските региони е известен с традиционните за него изкуства и занаяти. Тоскана, например, се слави с кожените си изделия. Ломбардия – с висококачествената си коприна, а Умбрия – с художествена керамика, наречена майолика. Запазените традиции и ценности са основната причина Италия да продължава да е синоним
на изящество и съвършенство в дизайна и до днешно време остава не само една от най-предпочитаните туристически дестинации, но също така и ценен производител и износител на фирмено обзавеждане. Днес нашата разходка ни отвежда до два острова във Венецианската лагуна – „Стъкленият Мурано“ и „Дантеленият Бурано“ – един малък цветен рай.
Остров Мурано е известен с производството си на причудливи стъклени изделия, които красят витрините на безброй магазинчета, разположени по „Fondamenta dei Vetrai“ или така наречената „Крайбрежна алея на стъкларите“. Този музей на открито очарова с красивите си произведения на изкуство-то, както множеството туристи, така и местното население. В него е вложен невероятният артистизъм на майсторите-стъклари, а фината обработка на изделията впечатлява с откроеното внимание дори и към най-малкия детайл. Тайната на производството на муранско стъкло била строго пазена дотолкова във времето, че Сенатът забранил износа не само на готовата продукция, но и на счупеното стъкло. В началото историята разказва и за забраната, възложена на майсторите. Те също нямали право да напускат острова, за да не издадат метода, по който обработвали стъклото. Всеки, който посмеел да наруши тази заповед, бил наказван със смърт. Тази така пазена тайна на муранското стъкло се крие във висококачествената ръчна изработка, както и разбира се, в спазването на традиционната многовековна технология. Муранското стъкло е изтеглено стъкло, а самият процес е сложен: основният материал, от който се изработват изделията е силициев диоксид, който се втечнява при излагане на изключително висока температура. Чрез добавката на други компоненти се изменя твърдостта на материала с цел улесняване на обработката, багри се, както и се влагат различни примеси или благородни метали. Технологията на изтегляне на стъклото се състои в нагряване на пръти докато омекне и сe изтегля под формата на нишка. В това състояние материалът позволява оформяне чрез издухване и надуване през метална тръба. В днешно време Муранското стъкло краси под различни форми иначе скучното ежедневие. Най-често се среща в бижутерията като мъниста, пръстени и висулки, но чрез иновации и според пазарното търсене то се използва и в производството на интериорно обзавеждане, като най-разпространени са изящните полилеи във всякакви образи. Стъклото се е превърнало в основен поминък на местните жители на Мурано. Заради безбройните пещи, използвани за производството му, които осветяват небето всяка нощ, Мурано е известен още и като „островът на пламъците“.
Наричат следващата ни спирка „цветният остров на дантелите“. Десетки сгради блестят, боядисани в ярки цветове, и се отразяват във водите на каналите. По времето на Венецианската република Бурано винаги е бил остров на бедни хора, чиято прехрана била земеделието и риболовът. Благодарение на майсторството на плетачките на дантели обаче Бурано се замогнал и изнесъл занаятите си извън граница. По този начин се превръща в един от най-проспериращите дантелени центрове на Европа. Интересна легенда разказва за древни времена, в които живял рибар на име Николо. Той бил скромен и работлив и бил считан за най-желаният ерген на острова, но имал очи само за неговата любима годеница Мери. Дни преди тяхната сватба той излязъл в морето с лодката си и в мрежата му попаднала очарователна морска сирена, която била решена да го омагьоса с песните си. Той не се поддал на изкушението, мислейки през цялото време за своята Мери и силната му любов към нея. Морската сирена била впечатлена от неговата вярност и му дала своя дар: ударила с опашката си лодката и морската пяна се превърнала в разкошно дантелено було. В сватбения ден всички жени от острова завидели на дантелата на младоженката. От този ден нататък и те започнали да се опитват да плетат такива фини изделия и по този начин са родила Буранската дантела. Постепенно жените в Бурано започват да се считат за най-добрите в Италия в създаването на всички видове фини дантелени елементи при модните аксесоари и текстилните изделия, използвани за дома, благодарение на специална техника, наречена „Punto in Aria“ или „въздушен шев“. Начините за плетене на дантела впоследствие стават все по-разнообразни, но най-известните са „буранската бримка” и „влаченетo на конеца”, като всяка една плетачка на острова специализира в изработката само на един конкретен тип. Островът получава известност чрез своите дантели още през 16ти век, а през 1872 г. е създадено дантеленото училище „La Scuola dei Marletti“, което съществува и до днес, въпреки намаляващия брой на посещаващите го дами. Първоначалната идея, която стояла зад създаването му, била да се поднови интересът към този занаят предвид нарастващата конкурентност в други европейски страни, а и да запази местните традиции. В двора на училището се помещава и специален музей, в който може да бъде наблюдавана историята на дантелата от самото начало, както и да бъдат видяни различните видове плетива според използваната техника. Макар, че сега масово прибягват до съвременни методи за производство на дантела, традиционният процес все още може да бъде наблюдаван именно там. Ако пък имате желание и вие да се научите на това изкуство, уличните дантелиерки-плетачки са винаги в готовност да ви предадат първи стъпки в това майторство. Занаятчийската ни обиколка и запознанството с италианските традиции засега приключват тук, но предстоят още много цветни и интересни дестинации, които ще посетим заедно, дори и само мислено.
