Япония

Има една азиатска островна държава, разположена в Тихия океан, която не престава да бъде атрактивна туристическа дестинация. Слави се със стотиците будистки и шинто храмове, сякаш сгушени в сърцето на преобладаващата хълмисто-горска природа. Тук, в родината на сушито, е и най-големият град в света. Запознатите с историята и културата й я определят като страната на противоречията и парадоксите.

Страна, която е ненадмината в технологичното си развитие, но винаги и с поглед назад.  Защо ли? Народ, който с привидна радост ще те приюти и нагости, ще се постарае да се чувстваш удобно. Нещо повече – ще ти предложи да „влезеш“ в неговия свят, но все пак след гостопириемството ще остане усещането, че е било някак изкуствено, хладно. Не случайно за тези хора се говори, че са прекалено роботизирани, лицемерни дори, но това е клише, което ще се постарая да разбуля.  Ще разкажа още много интересни неща – как океанът може да е извор на живот и да преизвиква ужаси в същото време, как цъфналите вишни не са единствената красива и романтична гледка. Ще си говорим за символика и житейска философия, ще ви върна и няколко епохи назад, ще ви запозная с патриотизма в най-чистата му форма. Но стигат за сега толкова „спойлери“,  нека направо се пренесем в Япония.

Японистите твърдят, че колкото и да сте чували за Япония, колкото и места да сте видяли на снимка, няма да успеете да усетите пулса на времето и живота там и няма как да добиете дори и бегла представа какво изобщо се крие на островите. И как всичко това да не разпали любопитството още повече?! За жалост не всеки ден можеш да отскочиш до Източна Азия, за да разгледаш някой дворец, храм или градина и да хапнеш морски деликатеси. Но пък ви го пожелавам – скоро да се отправите на едно вълнуващо пътешествие до екзотичната страна, спомените за която ще вълнуват дълго след като се върнете. А до тогава ще „храним“ японските копнежи с разказите на един дипломиран японист и страстен фотограф – Мария Караиванова.

Отличителна черта на Япония са многопластието и пъстротата, контрастите и парадоксите. И те не са само във видимия свят, още по-характерни са за душевността на японците. Звучи малко стряскащо, нали. И със сигурност нетипично. А странното е как насред целия този импровизиран хаос местните жители живеят в хармония, не спират да се развиват и да бъдат от водещите световни икономически и технологични сили.

Да започнем например от Токио, и без това вероятно точно от столицата ще стартира и евентуалната ви екскурзия. Знаете – това е най-големият и многолюден град в света. А знаете ли, че също така точно там престъпността е сведена до минимум? Представете си само колко гъсто населен е мегаполисът, но в същото време хората не престават да бъдат учтиви и усмихнати. Можете ли да се сетите за място,  където е възможно деца да се разхождат спокойно сами, да пътуват през града необезпокоявани и незастрашени, без родителите да изпадат в ужас? Е, в Токио това е напълно възможно и реално. И това ако не е контраст!

Несъмнено, докато сте в Япония, ще посетите не един храм – ярък символ на религията и философията на местното население.  Ще бъдете впечатлени не толкова от статуите на Буда и останалите божества, колкото от архитектурата на самите святи места, от различието, което никъде другаде няма да видите. Пагодите няма как да не ви накарат да се взирате в тях и да не можете да отлепите поглед от постройките с извити покриви. Шинтоистките храмове пък ще ви привлекат с яркочервените си „тори“ арки, които създават усещане за навлизане в таен, сакрален свят. И макар да не изповядвате въпросната религия, невъзможно е да не изпитате блогоговение. Ще ви бъде непонятно как и защо ви обземат  вътрешен мир и спокойствие, наравно с вълнението – просто мястото успрява да повлияе на всекиго по този начин.  Тези от вас, които са нетърпеливи да се потопят в дебрите на японската култура, ще останат приятно изненадани от възможността да присъстват на изпълнението на различни ритуали в храма, а защо не и да участват в тях. Монасите няма да имат нищо против да демонстрират пред вас своите познания и умения, напротив – ще са горди да ви запознаят с тях и да бъдат вашите „гидове“ в света будизма. Още по-любопитен, но малко известен е фактът, че туристи могат да пренощуват в редица храмове в Япония, където ще бъдете любезно подслонени нагостени. Това е една от онези особености, които са зародили погрешното твърдение, че японците демонстрират фалшива любезност, зад приветливата фасада остават студени и бездушни. Всъщност от малки децата биват възпитавани да са уважителни, добронамерени и учтиви. Тази им любезност достига до такива граници, че не им позволява да разкриват емоциите си, колкото и бошуващи да са те, за да не ангажират и притесняват околните със своите радости и тревоги.

В Япония ще можете да присъствате и на така известната чаена церемония. И там отново ще се срещнете с контрастите в поведението на местните жители.  Те всячески ще се постараят да се настаните комфортно и несъмнено ще усетите чувството на взаимен респект – вие към домакините заради любезното отношение и гостоприемство, а те към вас заради изконното им желание да ви предразположат и да създадат уют за вас. За прословутото им безкористно гостоприемство си има специална дума – „омотенаши“. И все пак няма как да пренебрегнете онзи „хлад“, който струи от тях. Вероятно пак заради прекалената любезност няма дори да предположите какво голямо удоволствие за домакините ви е възможността да сервират чай и да ви приобщят към своите традиции. Представете си какъв стоицизъм само – хора, като всички останали, подвластни на какви ли не чувства, успяват да останат привидно равнодушни, кимат учтиво  и с усмивка на иначе непроницаемото лице.  И това ако не е парадокс!

Японците са народ, който винаги се стреми към развитие и прогрес – многобройни са доказателствата за това. Наред обаче с постиженията им в архитектурата,  роботиката и високите технологии като цяло, в същото време отправяйки поглед напред не спират да се обръщат и назад към корените си, към завещанието на предците, към съхраняване на обичаите и културата си. Вероятно няма по-родолюбив и патротиочен народ. Прост пример – опитайте се да заговорите жителите на японски. Колкото и големи да са познанията ви за езика им, реакциите ще са смесени. Ако японецът насреща е млад, най-вероятно ще ви отвърне на развален английски, щастлив да упражни знанията си със западен събеседник. Но ако попаднете на по-възрастен японец, шансът да не ви обърнат никакво внимание е голям. Да, естествено, ще ви разберат, но няма да ви погледнат дори, обидени от вашата липса на уважение. Това е техният начин да кажат „Ти не си японец, ти нямаш право да говориш моя език!“

Знаехте ли, че Япония е прогресивно застаряваща страна с рекордно ниска раждаемост? Особено в по-изолираните области е често явление обезлюдени селца да тънат в мъх и забрава, пораждащи дълбоко чувство на носталгия, служещо за вдъхновение сред редица японски изкуства. В подобни закътани места може да откриете и друго вдъхновение – цели фамилии, влагащи целите си умения, старание и труд в името на запазването на измиращи занаяти. Със сигурност работата може да бъде механизирана и олеснена, но резултатът никога няма да е същият, затова бащите не престават да учат синовете на занаята и така и ще бъде. Може би при мисълта за типичен продукт на японската индустрия, първата ви асоциация би била последният модел автомобил „Тойота“. За ваша изненада обаче също толкова типично би било и едно текстилно платно, оцветено в индигово синьо. Примерът не е случаен – подобна обработка е своеобразно изкуство, наследено през вековете, което изисква цялостно посвещаване в занаята и е символ на непреходността. Ето затова казват, и с право, че Япония е винаги на границата между минало и бъдеще.

Няма как да не сте чували за японската пролет – онази магнетична феерия от нежни цъфнали вишни! Това е картина, която не може да се опише, трябва да се види, за да изпитате цялата романтика, която може да ви се поднесе. Сега си мислите „какво пък толкова, и тук има вишни!“, но не сте прави. Съзерцавайки хилядите розово-бели цветчета по клоните, ще бъдете несъмнено привлечени от тях, но най-големият интерес в случая ще бъде радостта на японците. За тях това време от годината се смята за празнично – цели фирми организират пикници под дърветата, специална прогноза по новините информира за състоянието на цветовете из страната, любуват им се, радват им се истинки, снимат ги. Сякаш ги виждат точно сега за първи път, а не всяка година. Водени от философските си вярвания, за тях всичко е преходно и трябва да се насладиш на мига сега, преди да е отминал. Почитта към вишните  се дължи и на това, че цъфтежът им трае едва броени дни, и това прави красотата им още по-нежна и съвършена, обвита в тиха носталгия, която трогва душата по най-поетичния начин.

Не само пролетта в Япония е красива. Голямо очарование ще ви донесе и есента! Наблюдавайки като туристи, възможно е величието й да ви се стори по-голямо от това на вишните. Колко много цветове, колко много пъстрота, но не натрапчива, а вълшебно красива! По- динамичните натури несъмнено ще оценят огнените картини, които рисуват листата на множеството кленови и гинкобилоба дървета. Като контраст на бледо-розовата пролет, есента идва с яркочервени и жълти багри (и с хилядите им нюанси) и носи неподправено усещане за топлота, нежност и възторг.

Като заговорихме за природата, няма как да не споменем, че любовта и дълбокото уважение към нея са заложени във всеки един японец. От малки децата се учат да се прекланят пред величието и благата й.  Япония е предимно с планински релеф и въпреки, че природата им изобилства от гори, дърводобивът е забранен, а необходимата суровина се внася от чужбина.
Заради това, че държавата е изцяло островна, океанът и стихиите му „носят“ много беди за жителите, но в същото време водната шир е дълбоко уважавана и ценена, смятана за извор на живот, защото „дарява“ с риба и храна населението. Пъстрата природа бива допълнена от многобройните угаснали и активни вулкани, разпръснати из целия японския архипелаг, в следствие на които страната е наситена с безброй лековити геотермални извори, привличащи любителите на спа курорти от цял свят. Един от най-ярките символи на страната сам по себе си е неактивен вулкан – прословутият Фуджи, поетичният връх, чието съзерцание буди възхищение и възторг.

Цял свят свързва Япония със сушито, когато стане дума за кулинария. Колкото и да се възхищаваме на визията и вкусовите му качества, самите японци далеч не ограничават менюто си само с него. Веднъж на място, не пропускайте да опитате автентично приготвено суши, но непременно отделете внимание на широката палитра от уважавани традиционни ястия. Широко разпространени са месото и морските дарове, наситените на вкусове бульони, крехката технология на панироване „темпура“, а оризът е неизменна гарнитура както за нас е хляба. Не пропускайте да опитате рамен супа, в чийто състав влизат нудъли, месо, яйце, зеленчуци и много подправки, съчетанието от които ще ви очарова. Докато хапвате в Япония, ще изпитате наслада не само от вкуса на поднесената ви храна. Истински триумф за очите ще бъде естетиката на блюдата, защото според японците красотата трябва да е видима във всеки детайл.

Япония… колко много може да се каже за нея и никога няма да е достатъчно! Няма и как да предам атмосферата й само с разкази. Струва си да я посетите и, надявам се, съм успяла да запаля още и още любопитството и интереса към нея. Не случайно този път не споменах имена на храмове, дворци, музеи и пазари – тях ще научите от програмите за екскурзии на която и да е туроператорска агенция. Акцентът тук е друг – върху „атмосферата“ на страната, върху всички онези особености в народопсихологията, които правят Япония такава, каквато е – икономически и технологичен лидер, ненадмината в архитектурата и изкуството, в романтиката и патриотизма, в преклонението пред миналото и вперила поглед към изгряващото слънце на утрешния ден.

Фотограф: Мария Караиванова