Един преживян разказ – почивката на д-р Борислава и Красимир Арабови, разказана от д-р Арабова
Какво представляват Малдивите? Хиляди бисерни перли, разпръснати из необятния Индийски океан. Сбъднатата мечта на тези от нас, вечно забързани в делничното ежедневие, с желание за кратко бягство от суетата и динамичния ритъм на градския живот, както и възможност да се отпуснеш сред девствената природа, докато усетиш как напълно се сливаш с нея.
Магията на това място започваш да чувстваш още с принизяването на самолета. През малкото прозорче, на фона на мастилено синия океан различаваш снежно-белите островчета, заобиколени от светлосиния ореол на кораловия риф около тях. Скоро огромният трансокеански самолет каца почти безшумно на неголямото летище в столицата на Малдивите – Мале и въпреки умората от 8-часовия нощен полет, скачаш енергично от самолета, грабваш малкия си сак с ръчен багаж (на Малдивите не ти трябва много багаж), пооправяш схванатия от дългото седене кръст и бързаш да излезеш навън с чувство, че ти предстои да видиш и усетиш нещо, което го има в Европа и Америка.
Първото, което те впечатлява навън е слънцето – огромно и палещо. Усещяш как слънчевите лъчи падат точно над главата ти, все пак се намираш на екватора. А ярката слънчева светлина, почти заслепяваща, прави всичко наоколо да изглежда в много по-наситени цветове – сгради, коли, корабчета, дори дрехите, с които са облечени хората.
Чартърни автобусчета, извозващи пътниците от самолета до самото летище не видях. Летището е малко и бързо се озоваваш вътре. Там вече успяваш да съблечеш зимното яке, да смениш ботите със сандали, да останеш по тениска и да се намажеш задължително със слънцезащитен крем, защото температурата на въздужа от 10 ч. сутринта до 19 ч. вечерта е +32 градуса.
Виза за Малдивите не е необходимо предварително да се изважда. На самото летище има гишета, на които на всеки турист поставят печат в международния паспорт. Този печат изпълнява ролята на двуседмична виза. Въпреки огромния поток туристи, има много добре създадена организация, работят достатъчно гишета и не ти се налага да чакаш повече от 15 – 20 минути. Другото, което ми направи впечетление е, че освен външни полети има и вътрешни – от основното летище в Мале до доста острови от архипелага, през половин час – от рано сутрин до късен следобяд.
И така, вече сме на изхода на летището и се оглеждаме за корабче, което да ни откара на нашия остров. Както сигурно знаете, Малдивите предлагат голямо разнообразие от хотели и цени. За 5-дневна почивка можеш да намериш цени от 400 лв до 20 000 лв. Сърфирайки в интернет, разбрах че като цяло островите могат да бъдат разделени на две – една част на която местното население е закупило парцели и е построило на тях малки хотелчета – тип „семейни”. Там цените са сравнително ниски и варират за 5-дневна почивка от 400 до 600 лв. Другите острови , обикновено по-малки на площ, представляват един комплекс (обикновено 4-5 звезден), включващ хотелска част, ресторант, барове и условия за различни водни и сухоземни спортове. Тези острови подсигуряват задължително организиран транспорт за всеки турист. Аз лично избрах втората част от стровите, защото имах притеснение относно чистотата на стаите и хигиената на храната. Гледах островът да е разположен и по-близо до Мале, защото много хотели предупреждават, че при лошо време и буря не могат да извозват туристите, което налага известни притеснения и проблеми.
Намираме лесно мястото, на което ни чакат посрещачите от нашия хотел и след 10 минути вече сме на малко корабче, което ни носи из водите на Индийския океан. Капитанът на корабчето явно обича високите скорости и адреналина. Двама мургави негови помощници с усмивка на лице наблюдават как всеки един от нас се е хванал здраво за седалките и облегалките, и на всеки по-остър завой се навежда , за да не изхвърчи зад борда. Хубавото е, че това „удоволствие” не трае дълго и след около 20 минути вече сме на острова. Поемаш глътка въздух и изкачаш на кея. Багажът ти е натоварен на колички и мургави пикола, облечени в снежно-бели дрехи го откарват по хотелските стаи. Посрещането на гостите става в импровизирана рецепция на открито. Там, директно върху пясъка са поставени кушетки и масички, а отгоре има огромен сенник с много вентилатори, които приятно разхлаждат въздуха. Всеки гост получава за добре дошъл чаша с местна напитка. Прави впечатление, че всички от персонала са усмихнати , спокойни и любезни, въпреки голямата горещина и влага. След кратко освежаване в хотелската стая, вече сме по бански на плажа. Плажът – ослепително бял и фин пясък, ярко зелени палми, ниска разстителност и топла вода. Просто лягаш на пясъка и се оставяш водата да те гали. И забравяш суетата, всякакви грижи и тревоги, и се отдаваш на уединението ти с природата. Ставаш друг човек, започваш да възприемаш нещата по друг начин. И там вечер звездите и съзвездията са същите, като тези в България, Мохитото и Маргаритата се приготвят, както в България, но ги възприемаш по друг начин, насладата от тях е по-пълноценна.
За краткия ни престой там успяхме да разгледаме 3 острова: Bandos Maldives, Malahini Kuda Bandos Resort, Thulhagiri Island Resort&Spa. В началото си мислех, че всички острови са еднакви, но се оказа, че не е точно така. Всеки остров е застроен с различни в архитектурно отношение къщички и си има свое специфично очарование. Най-красив е Thulhagiri. Той е типичният остров за младоженци и романтици. Представлява не голям остров (обхожда се за 20 минути), залесен с екваториална разстителност. В гъстата екваториална гора е пълно с разноцветни папагалчета, които огласят целия остров с крясъци и песни. За тях са направени специални гнезда от кокосови палми, разцепени наполовона, напълнени със слама и прикрепени здраво към клоните на дърветата. Папагалчетата не се боят от хората, явно са свикнали с тях, при добър късмет даже можеш да ги погалиш. Между дърветата са направени пътечки, по които освен туристите, свободно се разхождат и игуани. Те обаче са доста страхливи и бързат да се покатерят по стъблата на дърветата. На острова има два вида къщички – във водата, които са с прозрачно дъно и на сушата, разположени в кръг по протежението на плажа. В една от къщичките във водата е разположен SPA центъра. Островът е див и красив, с един ненатрапващ се лукс във всеки един детайл.
Bandos Maldives е по-голям и разположен по-близо до Мале. Той е подходящ за хора , търсещи повече удобства. Тук къщичките отново са разположени във водата и на сушата, като определени са по-големи и по-луксозни. В централната част на острова има магазини за бижута на известни марки. Има и яхтено пристанище, в което непрекъснато влизат и излизат различни по големина яхти.
И накрая, островът на който бяхме отседнали ние – Malahini Kuda Bandos Resort , най-малкият и най-близо разположен до Мале остров. Обикаля се за 15 минути. Отначало бях шокирана от факта, че всички ходят боси – и туристи, и сервитьорите в ресторанта. Имах опасение да не се нараня и прихвана някоя инфекция при този топъл и влажен въздух. Това беше само първия ден. От втория ден и аз ходех боса и усещах насладата.
През деня се препичаш на плажа и събираш „Малдивски тен”, а вечер учиш малдивски песни и танци. Ресторантът е на открито – на плажа, храната е разнообразна, преобладава азиатската кухня, а всяка вечер има „жива” музика – местни музиканти изнасят програма от песни и танци. След вечеря купонът се пренася на нощния Beach bar. Същата група музиканти идват и започват да изпълняват различни евъргрийн парчета и то на завидна висота. След тях идва ред на DJ-s.
Много се чудех дали да избера тази дестинация за почивка. Мненията на повечето ми познати бяха, че това са малки островчета и ще бъде скучно и еднообразно. Да, вярно е, че ежедневието е малко еднообразно – предимно плаж и практикуване на различни водни спортове, но повярвайте ми , струва си! Струва си изморителния 8-часов нощен полет, дългото „висене” на летището в Истанбул, чакайки прикачването, адаптацията в голямата температурна разлика между България и Мале (излетяхме при -6 градуса, а кацнахме при +32 градуса жега). Изживяването е незабравимо! В края на краищата животът е един. Наслаждавай му се пълноценно!
Снимки: личен архив