Мечтаете ли си понякога да можете да зарежете всичко и да тръгнете на пътешествие, просто да отидете някъде, където да се отърсите от всичко, не само да си починете, но и да почерпите от историята и духа на друга цивилизация, да зарадвате сетивата си с много красота, да се заредите с добро настроение и усмивки и с едно голяяямо вдъхновение. Ммм чудесно би било, нали? За такова начинание не всяко място е подходящо – огромните шумни мегаполиси, колкото и да са примамливи, при тях всичко е на бързи обороти и не могат да нужните спокойствие и релакс за жадувания „рестарт“. Ако изберем място в другата граница – скътано, почти утопично, някъде сред тишина и забвение, ще открием нужната ни отмора и романтизъм дори, но тогава пък монотонността може да ни дойде в повече. И така, лутайки се из картата, ще е чудесно, ако спрем погледа си върху остров Корсика – той е идеалното място за почивка и „зареждане на батериите“ с хубости, усмивки, музи…
Намерихте ли Корсика на картата, ориентирахте ли се къде е? Тя е четвъртият по големина остров в Средиземно море, разположен на запад от Италия, на югоизток от Франция и на север от остров Сардиния. Хайде сега да увеличим лупата, да надникнем там и да разберем повече за това какво се случва на острова, какви ли тайни крие и хубостта му колко е голяма. Пък после сами си преценете прави ли сме и струва ли си да се посети.
Корсика е френски регион с население от 330 354 души на територия от е 8682 км². Условно е разделена на два департамента – Южна и Горна Корсика. Столицата е градът Аячо (на корсикански Aiacciu). Големите градове на острова се намират в крайбрежната зона. Най-големите са Аячо, Бастия, Корте и Сартен. Има доста туристически местности, като Бонифасио, Порто Векио, Калви и други. Релефът е силно планински, с най-висок връх Монте Синто (Monte Cinto, 2710 м). Климатът е типичен средиземноморски, с жарско слънце през сухите лета и с мека дъждовна зима по крайбрежията. Заради предимно планинския релеф снежната покривка не е изключено явление, особено по високите части. Ако продължим с подобни „сухи“ сведения дали ще престанете да четете? Вероятно да, а не това целим! Не сме в час по география все пак, затова толкова общи приказки стигат J
Пристъпваме към интересното (най-накрая!) в Корсика. Остров Корсика е една от най-добрите туристически дестинации в света и това не е учудващо. Не е и просто поредното хвалебствие за известно място, а самата истина. Причината е в разположението – между Франция и Италия, което през вековете е изиграло голяма роля в местното културно развитие. Това е направило Корсика идеалния средиземноморски остров – пропит от история, култура и традиции, предлагащ изключително кулинарно богатство.
На остров Корсика ще се натъкнете на едни от най-красивите плажове в Европа и в света, а тези които ще откриете в околностите на Порто Векио, в югоизточната част на острова, направо ще ви оставят без дъх! Санта Джулия, Рондинара, Спиаджо ди Балистра, Сант‘Аманца, Паломбаджия, Сан Киприану, Голфе де Пинарелу са едва малка част от имената, които трябва да запомните, ако искате да преживеете незабравими моменти на едни от най-приказните морски излази в света. В малките заливчета на острова са се оформили райско-красиви тюркоазени лагуни. Ще ви впечатлят с най-белият пясък и най-бистрите и чисти води, които някога сте виждали и можете да си представите.
Природата в истинския й вид е много добре съхранена, зеленината е в изобилие, а малките градчета и селца в района направо ще ви омагьосат със своето спокойствие и романтична атмосфера. Мммда, споменахме нещо за вдъхновение по-горе, нали? J Уличките са тесни и ви връщат назад във времето. Тук-там ще откриете малки и чаровни кафенета и ресторантчета, където да похапнете морски дарове със зеленчуци. И всичко това излъчва толкова много стил и вкус! Ако си падате по лукс в колосално големи и лъскави хотели, ще останете малко разочаровани, защото тук няма да намерите такива. Тук местните хора още през 70-те години на миналия век съвсем съзнателно се отказват от строежа на големи хотели и комплекси, за разлика дори от Френската ривиера. Поразителният ефект от този отказ е видим основно малките градчета на север, които много напомнят за Тоскана, дори смеем да заявим, че са по-красиви – заради ясния контраст на планината със залива в ниското. Южната част на Корсика (Corse du Sud) е доста по-развита и туристически привлекателна, но пък северната Haute-Corse e невероятно красива, заради планините с боровите гори и заради малките селца, запазили духа на миналия век, с красивите сгради, боядисани в прасковено.
Нарекохме Корсика островът на вдъхновението, но според французите Ил дьо Боте (Островът на красотата) е официалното прозвище на Корсика. На пръв поглед не е лесно да се поддържа толкова високо вдигнатата летва, но островът няма проблеми със спазването на това обещание към своите гости. Нека видим защо…
Корсика се слави като най-разнообразния по ландшафт средиземноморски остров. Вътрешността му е покрита с високи планини, покрити от иглолистни, кестенови и дъбови гори. Има и големи участъци от сухи шубраци, а сред тях отделни зелени дъбове, коркови дъбове и ароматични храсти и растения като лавър, мащерка и дива мента. В северозападния район Балан се намира „Градината на Корсика“, където растат лимони, портокали, маслини (от които се произвежда зехтин), грозде и !внимание! ядливи кактуси.
Южно от Голфе де Порто на западния бряг на острова има едно място с неземно красиви оранжево-мраморни голи гранитни скали, стълбове и игли, някои от които се издигат до 300 м над морското равнище. Кътчео е наречено Ле Каланк и е любимо място на пешеходни туристи и леководолази. Областта Дезер де Агриат на северния бряг е точно обратното – пусто и ненаселено място. Друг район на североизток е известен с кестеновите си гори, заради които е наречен Кастанисия (от латинското название на кестена – Сastanea).
И докато сме на темата за очарованието на природата в острова, няма как да проспуснем да отбележим, че Една трета от острова е обхваната от Регионален природен парк „Корсика“, в който влиза централният планински масив, стръмно спускащ се на север към скалистия полуостров Скандола и преминаващ в морски резерват. Средновековната цитадела на Бонифачо е разположена на стратегически варовиков нос на 70 м височина над морското равнище и плажовете. Този пристанищен град е близо до най-южната точка на Корсика и от него Сардиния, която е само на 12 км на юг, отвъд Протока на Бонифачо, се вижда с просто око. През острова преминава известният пешеходен туристически маршрут GR20 – най-голямото предизвикателство в системата на френските туристически пътеки на дълги разстояния Гран Рандоне. Той е и един от най-живописните. Наричат го Фра Ли Монти (Между планините) и е дълъг 180 км, като започва от една точка недалеч от Калви на северозапад и завършва на източния бряг, непосредствено на север от Порто Векио. Заради високите планини, през които минава (голяма част на повече от 2000 м надморска височина), маршрутът е отворен за туристи само между месеците юни и октомври и са нужни поне две седмици, за да бъде обходен целият. Ил дьо Боте е колкото привлекателен, толкова и предизвикващ човешките възможности.
Предполагаме, че вече сме привлекли вниманието ви и запалили
интереса с разказите за природните хубости на Корсика. Нека сега отправим
поглед и към археологическото й богатсво и да се потопим в историята й – има
какво да се види и научи.
Първоначално Корсика е била генуезко владение, впоследствие френска територия,
но отстоява своите живи традиции и многовековни обичаи, които се въплъщават в
гласовете, музиката и изкуството на занаятите. Непременно трябва да посетите
националния къща-музей на Бонапарт, музеят Fech в Аячо и Museu di a Corsica в
Корте в сърцето на острова. Ако в Бастия, сте впечатлени от най-голямата църква
в Корсика Saint-Jean-Baptiste, то очарованието на църквата в романски стил
San-Michele de Murato ще ви изненада със своята оригиналност. Гръцката църква
Cargèse стои в основата на корсиканските традиции. А красотата на селото
Sant’Antonino предлага пленителна почивка.
Наричат Бонифасио Перлата на Корсика. По-точно сравнение не
би могло да бъде измислено за този древен град, сякаш кацнал на ръба на стръмни
уникално бели варовикови скали, очертаващи най-южния нос на острова. Морските
вълни и въздушните течения са браздили варовика хоризонтално и откъм морето
скалите приличат на гигантски бали памук, пресовани от времето.
Разположен на малък тесен полуостров, обграден с цитадела, непристъпен откъм
морето, Бонифасио е не само най-очарователното кътче на Корсика с яхтено
пристанище и огледалногладка и прозрачна повърхност на морската вода, но и
пазител на исторически тайни. Като тази, как след 6-месечна неуспешна обсада,
само за една нощ арагонците /Испания/ прокопали 187 стъпала, за да превземат
града с кървава вендета. Или Старият град, помнещ стъпките на много важни за
Корсика личности и с табелки върху къщите в тесните каменни улички, непозволяващ
да бъде забравен нито един корсиканец, отстоявал Родината.
Този материал, за Корсика, е вероятно първият, в който не започваме турът си от столицата. Нека това не ви подвежда – не е истина, че Аячо няма с какво да ви впечатли, просто целият остров си заслужава вниманието и ние, признаваме си, малко се лутаме относно това с кое местенце първо да ви запознаем, какво да ви разкажем и къде да акцентираме и… да, разказът стана малко ммогопластов, но пък нека това е очарованието му 😉
И така – Аячо, столицата на Корсика: Основно за градчето е, че то е родното място на Наполеон – просто за информация, за да не се чудите защо на всяка втора крачка образно ще ви се набива в очите. И като заговорихме за тази колоритна историческа личност, може би е добре да стартирате разходката си именно от Къщата-музей на Наполеон. В нея той е роден и е прекарал детството си. В Катедрала Notre Dame de Assomption пък е бил кръстен Наполеон. Place de Gaulle е паметник на Наполеон (един от многото). Place dAusterlitz е хълм с Мемориал на Наполеон. Place Foch е площад с пазар, но и отново с паметник … на Наполеон. Препоръчваме да посетите Музей Fesch (кардинал Fesch е чичо на Наполеон)… Вижте само колко пъти се наложи да споменем името на френския пълководец. И то просто в една статия, а ако сте на място в Аячо? Да, доста добре ще се запознаете с Наполеон, и отблизо. Не всички забележителности обаче се изчерпват с него. Струва си да видите Цитаделата-крепост и сградата на Кметството, която е на 2 века.
Фотограф: Пламен Кожухаров