На 32 години, щастливо омъжена, а най-голямата й гордост, както тя казва, е шестгодишният й син Даниел. От 2004 г. работи в компанията. От 10 години е управител на средиземноморския ресторант Sardinia в град Варна. Била e част и от управителския екип на MASSA KITCHEN в Grand Mall Varna.
Ти ли избра професията „управител” или тя теб избра?
Благодаря за този въпрос! Накара ме да се замисля. Взаимно беше, със сигурност. Просто трябваше да се случи. Знаех, че мога и трябва. Когато постъпих на работа като сервитьор знаех, че е за малко и че мога много по-вече от това. Преди много години, семейният бизнес на родителите ми беше управление на заведения. Аз израстнах там и знаех, че това е моето място. Научих се да работя от малка. Спомням си една случка от тогава. Бях може би около 12-годишна, разхождам се в кафето на родителите ми и решавам, че трябва да отсервирам свободни чаши от масите. Посягам към чаша и една жена ми казва: „Дете, какво правиш, това не е игра”, а някои хора просто казват „в кръвта ти е”. Мисля, че е вярно това! Да бъда на първо място майка, а след това и управител, е моето призвание. Аз обичам работата си и това е нещото, което умея да правя най-добре.
Аз обичам работата си и това е нещото, което умея да правя най-добре.
Как започва работният ти ден и колко часа продължава?
Аз не разделям дните на работни и неработни. Денят ми започва всяка сутрин в 7 часа, пиейки чаша кафе в движение, докато се приготвям със сина ми, за да го заведа на училище. Най-късно в 9 часа съм в MARIONETTE и MARRAKECH, след което започва отмятането на задачи. Всеки мой ден е много натоварен и различен. Разбрала съм обаче, че колкото повече ангажименти имам, съм толкова по-организирана. Денят ми продължава толкова, колкото е нужно. Има дни, в които съм забравила, че опцията да се прибера у дома съществува. За мен не е важно колко часа работя. Това никога не е било водещо. Важно за мен е, когато приключи денят или нощта – без значение, аз да се чувствам спокойна и удовлетворена. Скоро ми казаха, че фирмата е моят живот. Не! Фирмата е част от моя живот, за което съм й много благодарна!
Кое е най-важното, което изискваш от сервитьорите в обектите, които управляваш, и стриктно следиш за спазването му?
Всяко едно от заведенията, които управлявам, е различно. Хората , с които работя, са различни. Съответно и изискванията са ми различни. Има обаче три неща, които са много важни за мен, като
управител:
– Първото е всеки един гост в заведението да бъде подобаващо посрещнат. Независимо дали това се случва на вратата или след като се е настанил на масата, едно „добър ден” или „здравейте” оставя усещането, че си добре дошъл, и, че това е твоето място.
– Второто е дисциплината. Винаги съм казвала, че да бъдат приятели помежду си е страхотно, но нека си го показват извън работното време. На работа искам да са професионалисти.
– Третото е да бъдат позитивни. Това се усеща от гостите, които са решили да прекарат свободното си време в нашите заведения. Защото освен вкусната храна, която предлагаме, ние се славим с доброто и позитивно обслужване. Знаем , че работата на управителя е отговорна и комбинативна. Кое твое лично качество смяташ, че ти помага да се справяш така успешно?
Работата на управителя наистина е отговорна, въпреки че отстрани изглежда много лесно. Тук, без да се замисля ще ти отговоря – умея много добре да работя в екип. И още по-добре умея да създавам
такъв. Работата в екип е много важна. Ще споделя една случка: Преди около месец с моя екип успяхме за два часа да организираме парти за двеста човека. Бяха пропуснали да ни потвърдят събитието, което имаха желание да се случи в MARRAKECH. А там все още беше
строителна площадка. За тези два часа преобразихме напълно една от залите на MARIONETTE . Готвачите приготвиха 1000 хапки. Успяхме да организираме две певици, DJ и подходящо озвучаване. За подобни събития се подготвяме поне 3 дни предварително. Стана страхотно
парти. Всички бяха изключително доволни. Това обаче се случи, защото имам страхотен екип. Важно е какви хора работят до мен. Без моя екип няма да съм това, което съм, за което много им благодаря!
Влизаш ли често в кухнята? Какво е отношението ти към храната? Любима „кухня”?
Влизам, за да се снимам, то се вижда. Шегувам се, разбира се. По-често ми се налага да влизам в кухнята на летните ни заведения. Знаеш, лятото идват много хора при нас, по едно и също време, и очакват да бъдат обслужени бързо. Тогава ми се е налагало да правя всичко. Дори в миялното съм била. Нямам вътрешен конфликт с това. У дома обожавам да готвя. Независимо колко съм изморена, отивам в кухнята и обичам да съм сама там. Развихрям се. Приготвям страхотни десерти. Обичам да се храня с вкусна храна, придружена с чаша хубаво вино, разбира се. В последно време, покрай MARRAKECH, започнах да се интересувам от ориенталската кухня. Имам чувството,
че от един месец ям само хумус, независимо от какво е приготвен. Като изключим това обаче, любимата ми храна е морската. Мога да я консумирам, независимо от сезона. Обичам всички морски деликатеси и дарове. Друга любима за мен храна е сушито. А в нашите ресторанти приготвяме най-доброто суши. Няма две мнения по този въпрос.
От скоро, към портфолито с обекти, които управляваш е и MARRAKECH. Какви лични цели си си поставила спрямо него?
MARRAKECH е най-новото заведение в нашата компания. Изключително място, невероятен интериор и отлична кухня. Обичам това място и не мога да му се насладя. Там можеш да релаксираш, да се забавляваш с приятели, да се насладиш на страхотни питиета и вкусна храна. Искам гостите на MARRAKECH да се чувствa комфортно. Да знаят, че сутрин могат да изпият своето турско кафе или еспресо на спокойствие. На обяд да опитат от изключителната ни кухня, а вечерта да се върнат за един страхотен ориенталски купон. За разнообразие имаме вечери, в които каним едни от най-добрите български изпълнители. За създаването и разработването на MARRAKECH работим много хора и искам MARRAKECH да е новото място на дневна и нощна София.
Какво обичаш да правиш в свободнотo си време? Люби-
ма книга?
Няма нужда да ти казвам колко малко ми е това време и единственото, което правя, е да го прекарам със семейството си. Неделя е нашият ден. Понякога се разхождаме цял ден, друг път си приготвяме нещо вкусно и цял ден си мързелуваме. Има дни, в които единственото, което правя, е да си говоря със сина ми. С годините става все по-интересен. Той е много умен и буден скорпион. Изключителен дивак. По този повод обичам да казвам: „аз така си го бях поръчала” . Книгата, която препрочитам често и все още има неща, които не разбирам, е „Малкият принц”. Там, още на предго-
вора пише нещо много важно: „Всички възрастни хора са били първо деца, но малцина от тях си го спомнят.”
