Той не просто краси пода на дома. Малко е да се каже, че е практичният аксесоар, задължителна част от декора. Богат на цветове и с изтънчен дизайн, той създава атмосферата на всяка стая и луксозно подчертава стил й. Създава усещане за мекота и топлина, за уют, за неподправен комфорт. И не какъв да е килим, а индийски – ръчно изработен! Нека ви разкажем за него…
Пристигаме в слънчева Индия. Оглеждаме се трескаво наоколо – като че ли сме попаднали в друг свят. Малки села, пръснати, сякаш небрежно, сгушени между природата. Предварително си си изградил някаква представа, очакваш, вероятно, да видиш пресъздаване на картините от научнопопулярните и окументалми филми, но … малко по-късно разбираш, че е по-добре да нямаш очаквания, защото всичко тук те изненадва. А срещата с местното население – тя е неописуема. Спираш за момент отстрани и наблюдаваш като на забавен кадър. Толкова много цветове, нюаннси и звуци. Чуваш смях – това са децата отсреща, които истински се забавляват, шляпайки в локвите. Долавяш и мелодична песен – на метри от малчуганите възрастните, застанали един до друг, наведени под стряхата на къщата, сръчно преплитат нишки, създават поредния ръчно тъкан килим и… пеят. Изумително е не само че изглеждат като добре смазана жива тъкачна машина. Невероятен е моментът, в който разбираш какво точно означава да обичаш това, което правиш, и да работиш с удоволствие и усмивка. Ни най-малко не ги смущават маранята и горещият, сух въздух. Те не просто плетат вълната, а влагат такова старание, сякаш това е смисълът на живота им. Звучи пресилено? Може би, но действително е така. Самите те казват, че цял живот се занимават със сътворяване на красиви ръчно изработени килими.
„Килимите, произведени от занаятчии, имат душа, в тях има история. Те са произведение на изкуството и по някакъв начин са живи. Всеки един от тях е уникален” Говорим си и с интерес наблюдаваме как те не спряха и за момент с тъкането. От време на време, за секунда само, вдигат поглед, за да видят дали е правилно цялостното подреждане на тъканите, и после пак продължават със същата бързина и сръчност. Изглежда толкова лесно отстрани.
Предлагат ни да опитаме и ние да връзваме нишки вълна, а минута след това ни се смеят от сърце. Ами не става, и не става… оказва се, че не е никак лесно. А когато най-накрая „хванахме“ начина, се отчайваме – действаме изключително бавно, в сравнение с тях. Споделят, че отнема доста време да научат тънкостите в занаята, но накрая го усвояват до съвършенство – и то е видимо във всяко тяхно произведение. А ние ставаме все по-любопитни и искаме да научим всичко за процеса – от току-що остриганата вълна до невероятно красивия завършен килим. Майсторите казват, че има значение, при това голямо, какви ще са нишките вълна. Най-добрите килими се правят от дълги снопове. Така тъканта бива вързана няколко пъти, което не само многократно улеснява работата на тъкачите, но и гарантира здравината на килима. С къси снопове избягват да работят, използват ги само, когато е предвидено да сътворят малка по размери постелка – за да са сигурни, че няма да повлияят върху качеството й. Като заговорихме за качество, се оказва, че има и много други специфики. Така например, тъче се само вълна, подрязана от живи овце, която трябва да отговаря на редица критерии. Най-важният фактор за избор на качествени тъкани е гъстотата и, логично, той определя стойността на материала. Рехавата вълна е евтина, но абсолютно непотребна, що се отнася за качествен ръчно тъкан индийски килим. Пак с оглед подбиране на най-добрия материал, фабриките работят с много чуждестранни, доказали се вносители, сред които Аржентина и Нова Зеландия.
След набавянето на вълната идва ред на нейното измиване. То се извършва на поне две степени до постигане на пълна чистота. В повечето случаи се използва механизирана технология. А когато тъканите изсъхнат съвсем, се пристъпва към оцветяването им. Багрите се извличат основно от естествени оцветители, като това по никакъв начин не пречи на наситеността им. Интересно е, че самото оцветяване никога не е равномерно и това е напълно умишлено. На около 70% от вълната се придават силно наситени нюанси, а останалата част нишки се оставят по-светли. По този начин се придава своебразна дълбочина на изображенията в различните дизайни. И ето, стигнахме и до дизайна… при него също има доста интересни подробности. Всяка различна фабрика за килими в Индия прави собствено проучване за тенденциите и новите визии в килимарството.
Когато изборът се спре на дедан дизайн, първо се прави т.нар. работна карта. Тя много прилича на схема за гоблени. Целта й е да даде представа на тъкачите по какъв начин и в какъв ред да съчетаят отделните нишки и цветове до завършване на цялостната „картина“. Обикновено стриктно се следи за точно изпълнение на дизайна, но честно при сравняване с работната карта се откриват малки отклонения – това са онези детайли, които тъкачите са сложили по свое усмотрение. И не защото имат претенции за визията на килима. Приемат го по-скоро като техния „подпис на творбата“, техният начин да отбележат, че точно в този килим те са вложили цялото си старание, но и въображение, частици от мирогледа и живота си, частица от душата си. Вдъхновяващо е всичко това!
Важно е да се отбележи също, че често, тъкачите работят едновременно върху един и същ килим. Започват от две-три вързани нишки, като всеки добавя още и още от своята страна и така до постигане на желания размер. Случва се обаче, особено при изработка на големи килими, тъкачите да си разпределят различните фрагменти и всеки да работи върху отделна част. Накрая втъкават един за друг тези отделни елементи и работата е към своя край – скоро идеалният по визия и качество килим е готов!
Разбираме, че неусетно към края си е стигнала и срещата ни с цялото това вълшебство около избработката на ръчно тъканите индийски килими. Щастливи сме, че се докоснахме до подобна магията и вече знаем от първо лице защо са толкова скъпи и ценни тези килими. Знаем, че те не са поредната подова постелка – те носят облика на един съвършен творчески свят. Всяка нишка пък е своебразно докосване до тези сръчни и ведри тъкачи, до тяхната усмивка и добронамереност, до желанието им да подарят радост.
Не искаме да си тръгваме, не искаме приказката да свършва, но пък остава успокоението, че килимите, които занесем вкъщи, ще ни разказват за себе си и творците си при всеки поглед към тях, отново и отново. Сбогуваме се с тъкачите, а те ни казват „чао“, разбира се, без да отделят поглед от работата си и нишките вълна… те продължават да тъкат…