Може ли да си представите, че някъде по света майстори на скъпи и луксозни предмети от керамика и порцелан чупят нарочно своите изделия? Да, сериозно, след като ги извадят от пещта и ги оставят да изстинат, съвсем целенасочено ги чупят… за да ги залепят отново. Звучи налудничево, но е самата реалност. Нека ви разкажем повече…

Нестандартното изкуство се нарича kintsugi (金 継 ぎ) или kintsukuroi (金 繕 い), буквално златен (kin) и ремонт (tsugi). Води началото си от древна Япония, а днес вече е широко разпространена практика, що се отнася до изискани и стилни предмети за декор. Същината е в използването на течен благороден метал – злато, сребро или лак, напоен с прахообразно злато. Идеята за използване на подобно „лепило“ е не само да се съберат парчетата счупена керамика, но също така и да се подчертае контраста на ненатрапчиво блещукащия асиметричен кант. На хората, които държат на нестандартната неповторимост, този вид приложно творчество ще им се стори идеален, защото действително всеки предмет е абсолютно различен от всички останали. Както може да предположите, уникалността се дължи на случайността на формите, които се образуват при всяко чупене.

Предполага се, че технологията kintsugi  датира от около петнадесети век. Легендата разказва за  Ashikaga Yoshimasa, осмият шогун на династията Ashikaga, който счупил любимата си чаша за чай, но желанието му да продължи да я използва било така непреодолимо, че я изпратил в Китай за поправка. За съжаление на шогуна обаче, практиката по онова време позволявала подобен „ремонт“ само с обков и то с не особено красиви и практични метални кантове. В отчаянието и стремежа си да “спаси“ любимата си чаша, собственикът й потърсил помощ от японските занаятчии.   Майсторите били изненадани и същевременно уплашени от решителността на шогуна, затова вложили цялото си старание и изобретателност. Съединили отделните парчета със смес от лакирана смола и прахообразно злато. В крайна сметка чашате не само била реставрирана, но и се превърнала в истинско бижу.
Не можем, разбира се, да сме сигурни за истинността на тази история. Важно е обаче да се отбележи, че точно през този период, под управлението на Yoshimasa, възниква още културното движение Higashiyama bunka (силно повлияно от дзен будизма), започва развитието на чаената церемония и зараждане на изкуството икебана. Така събрани всички сведения, легендата за началото на kintsugi звучи доста правдоподобна.

Вероятно се досещате, че шогунът бил толкова впечатлен от работата на японските занаятчии, че не само щедро ги възнаградил, но и прославил работата им. С времето техниката им била овладяна до съвършенство, като всеки майстор се стараел да направи все по-добри и по-добри шедьоври. Не бил далече моментът, когато предметите, обработени по технологията  kintsugi се превърнали в изтънчен и луксозен символ на аристократична класа. Наложило се дори занаятчийте да започнат да чупят своите произведения, за да има върху какво да приложат kintsugi-уменията си и за да задоволят клиентския интерес.

Най-любопитното около kintsugi изкуството е не толкова чупенето, колкото самата философия, която японците влагат в направата на декоративните предмети. Всеизвестен факт е, че народът на Япония изповядва будизма и вижда красота и изящество в почти всичко. Съвършенството на старите вещи обаче е още по-силно ценено. Смята се, че те имат собствен дух, отражение на изминалото време и трябва да се отнасяме към тях с почит и уважение. А когато дойде моментът, в който предметът е състарен или счупен, той не бива да се прибира, крие и в никакъв случай изхвърля.  Напротив – трябва да буди усещане за дълбока гордост от притежанието на подобна ценност, устояла следите на годините. Никак не е чудно, че японците виждат в предметите, обработени с kintsugi изкуство, не само ценно бижу. В тях те съзират съвършенството и красотата на несъвършените и асиметрични ивици на лепенето. И се стараят в направата им много и от сърце.

Днес, kintsugi уменията са се превърнали в технология за изработка на екзотични и луксозни приложно-декоративни предмети. И не е случайно – те наистина изглеждат великолепно. Манията все повече се разпространява, като вече е широко застъпена и в творчеството на дизайнерите от Западна Европа. Технологията е до толкова разширена и обогатена, че вече излиза извън рамките на порцелана и керамиката. Модернизирана версия на изкуството се прилага и за циментени изделия. При тях, разбира се,  нарочното чупене е невъзможно, предвид твърдостта на материала. Майсторите обаче и за това са намерили решение – предварително се издълбават хаотично разположени „следи“ по повърхността на цимента и именно те биват после запълнени със златен или сребърен лак. Резултатът е магнетично-привличащ. Такова изящество, такава красота – трудно можеш да откъснеш поглед!

Разбира се, не всичко в прилагането на kitsugi изкуството е толкова хубаво, а да говорим за него е  десетки пъти по-лесно, отколкото да го сътворим. Изискват се не само усет, творческо вдъхновение,  години усъвършенстване на технологията, но и мнооого, много търпение. Най-добрите шедьоври се нуждаят от няколко седмици за перфектната им изработка, като се има в предвид различните стъпки и необходимото време за изсъхване на материалите. Усъвършенстването на по-големи предмети понякога изисква и месеци до завършването им. Но пък си струва, всяка секунда! И ще се убедите в това веднага щом видите някоя ваза, купа или друг приложно декоративен предмет, превърнат в kitsugi-бижу!