Пътуваме по западното крайбрежие на Тоскана, северно от Пиза, на път за Карара. Пред нас се издигат с блестящо величие Апуанските Алпи. Лято е, а те белеят сякаш са покрити със сняг. Но девственото бяло не е сняг, а мрамор. Сняг, сякаш сътворен от бог за да остане във вечността. Ефектът е толкова сюрреалистичен! Спираща дъха ни гледка! Трябва ни време за да продължим към целта – а именно да изберем най-подходящия мраморен блок за реализирането на проект, върху който работим в Мартинели. Разбираме,че тази удивителна панорама се отличава с индустрия от няколко милиона евро годишно и е източник на някои от най-известните скулптури в света – включително Пиета и Давид на Микеланджело.
В мраморните кариери на Карара се добиват бели и цветни мрамори, а количеството мрамор е зашеметяващо. Виждаме от грубо изрязани блокове, чакащи за износ, редове от безупречни репродукции на Давид на Микеланджело, до мраморния център на Карара. По всичко личи, че мраморът е главният герой на тази област. Шофирането ни по-нагоре в планината, потънала в тучна зеленина, по нищо не подсказва за броя и мащабите на кариерите за мрамор. Открити за пръв път от римляните преди повече от 2000 години. Решаваме да се запознаем първо с историята му, преди да направим правилния избор:
Писмени записи, датиращи от 177 г. пр.н.е. описват римляните, изпратени в колонията на Луни , за да добиват мрамора и да го връщат в Рим за изгражднето на палати и паметници – всички гравирани с AU.PH. (ad usum phori – за използване във Форумите). Белият мрамор на Карара превръща Рим от град с тухлени колиби в град с мраморни дворци. Ренесансът е времето на бум за Карара. Мраморът е пренасян във Флоренция, във Венеция и Рим, а тогава парите са били в изкуството. Микеланджело пътувал до Апуанските Алпи, за да избере своя мрамор, като предпочитал най-белия и най-фин, мечтаейки да извае и фигурата на гигант на връха.
С него са изградени още Траяновата колона, катедралата в Сиена, Ермитажът в Санкт Петербург, катедралата „Дуомо” във Флоренция, Мраморната арка в Лондон, а също така и нюйоркската Кула на свободата, вдигната на мястото на Световния търговски център.
До 14-и век минните методи не са се променили много от времето на римляните. Каменоломчиците са се изкачвали над острите върхове в отряди, за да пробият дупки в скалата, в която вкарвали дървени колове. След това намокряли дървото, което да разшири и раздели огромни блокове от мрамор. Мраморните блокове, всеки от които до 40 тона, спускали надолу по планината на трупи с волове. Въпреки че инструментите за добиване са се променили през вековете – воловете и длетата ;са отстъпили на трактори и зъбни триони, до масивни булдозери и високоскоростни режещи машини с диамантени оси – фактът остава: големи парчета бял камък, нарязани и пренесени на отдалечени места, функционират като знак за богатство и сила Както златото, мраморът е специална форма на вградено богатство. Днес, избирайки италианския мрамор, ние следваме основното движение на световното богатство в човешката история от древния Рим, викторианския Лондон до Ню Йорк от 21-ви век.