Или от къде идва вдъхновението за последното творение на дизайнерът от МАРТИНЕЛИ Радостина Маркова – Marrakech Orient food&bar, разказва самата тя:
Аз съм т.нар. World traveler: Душата ми е на пътешественик. Това само по себе си дава, освен богата култура и широк мироглед, доста познания и стимули за творчество и развитие.
Срещата ми с Маракеш беше търсена и чакана, но отне няколко години докато се осъществи. Все имаше други приоритети и места за посещения…
Маракеш е третият по значение град в Кралство Мароко, след столицата Рабат и Касабланка – индустриален и административен център. Маракеш е най-автентичният от всички тях и тук на места времето сякаш е спряло.
В Мароко всеки град има свой цвят, който се определя от краля. Казабланка, което на испански значи бяла къща, е град в който всички сгради са бели. В Макареш всичко е в розово, или по-скоро пепел от рози. Той е най-необикновения град където съм била. Няма нищо общо с Европа. Маракеш е хаос, ухания, аромати, екзотика, мизерия, красота, арабско изкуство, вълшебни лампи и грънци, забулени сбръчкани хора, цветове, килими, билки, магарета, камили: една скрита и различна култура.
От едната страна е новата част – Ville Neauveau, от другата е старата част – La Medina, заградена с километричен розов зид.
В новата част, изградена също в розово, има впечатляващи къщи с красива архитектура, включваща арабски детайли, но не така натруфени като традициония стил. Със страхотни кафета, ресторанти, кина, театър..
Но много по-интересна и екзотична е La Medina, където животът все още тече така както преди десетилетия. Имах щастието да наблюдавам живота на площада DJEMAA EL FNA, център на LaMedina, от едно френско кафе на площада, пиейки задължителния ментов чай с много много много захар и стръкчета мента в него.
Дюкяните тук са като от 1001 нощ. Има най-невероятните и чудновати ориенталски продукти: сушени плодове…. камари от сушени плодове, с накацали по тях оси, пчели и мухи; безброй подправки с най-различни цветове и ухания, щандове от които виси одрано агне или пиле, просто така на закачена кука на слънцето. Камари екзотични плодове и зеленчуци, накачени в каручки или по земята; камари грънци, латерни, лампи и фенери, етерични масла, билки, които лекуват всичко. Много, много тежки украшения от сребро и полускъпоценни камъни, килими – навсякъде са, изделия от кожа, традиционни роби и много, много „бабуча“ (традиционни марокански обувки, тип цървули, за жените украсени с много пайети).
След търговците, които доставят хляба и напитките на околните заведения в Медината, идват нарамени с по няколко плетени кошници и плетени табуретки жените, които рисуват с къна /Хенна/. Те са винаги напълно забрадени с афганистанска бурка и се разпръсват, седнали на табуретките из целия площад. Доколкото знам местните жени се рисуват с хенна когато се омъжват, а също така за тях това е украса на тялото, така както за нас гримирането на лицето или маникюра например. След като жените, които рисуват с хенна се настанят на своите табуретки, се отварят дюкяните.Градът се събужда доста късно, имайки впредвид жегата след обяд.
Вътре в Медината, където живеят бедните мароканци и берберите, уличките са тесни, а сводовете високи, заоблени, типично арабски стил. Няма врати, виждат се входовете направо, които са мръсни, тесни и мрачни.
През нощта Медината е друг свят. Призрачна светлина, пушек и миризми отвсякаде – на всеки ъгъл на скара се пече и предлага нещо. Забулени мъже и жени, жени които носят на главата си огромни товари. Викане от всякъде на арабски и френски, магарета натоварени до горе, хора бързащи да се приберат, други на разходка. Арабски ритми, идващи от коли и кафенета. Мъже, насядали по кафенетата или на столчета по улицата, пиещи ментов чай и зяпащи минувачите. Тук, дори най-хубавите традиционни ресторанти нямат прозорци и е тъмно вътре, само с изкуствена светлина, вероятно заради жегата. Старите замъци, които посетихме пък имат дупки в стените – вид естествена вентилация.
Кухнята
Мароканската кухня е много вкусна, оригинална и богата. Леко пикантна,
простичка, засищаща и има какво да предложи дори на най-претенциозните
вкусове. Продуктите, които се използват в готвенето най-често са произведени в
самата страна. От месата се консумират предимно пиле, телешко и агнешко. Логично
на основната религия – свинското отсъства. Много важни за кухнята и за
уникалния вкус на ястията са лимоните, фурмите, маслините, бадемите и
смокините. Подправките са на почит и придават неповторим аромат на
мароканските изкушения. Едни от най-типичните са шафран, канела, джинджифил,
кимион, кориандър, куркума.
Основно национално ястие е тажинът. Името му идва от съда, в който се
приготвя – тип гювеч с плоско дъно и конусовиден капак. Обикновено се приготвя
с месо, най-често телешко и агнешко, зеленчуци, маслини, фурми и много
подправки.
Присъстващ на всяко ястие е мароканският хляб – кръгъл и плосък, тип пита, с дебела кора. Приготвя се в различни големини. Често мароканците го използват вместо вилица, за да се хранят с него от общото плато на тажина.
Разнообразието на Мароканската кухня се дължи на многобройните влияния, които се преплитат в нея – береберско, испанско, арабско, африканско, средиземноморско, и др. Тажинът са берберски; благодарение на маврите кухнята се обогатила със зехтин, плодове, бадеми, билки; бедуините допринесли за хляба, житните култури, млякото, фурмите, а арабите разбира се с подправките. Мароканците са съумяли да запазят вековната традиция в готвенето и не случайно кухнята им е на второ място в света по изобретателност, след френската.
Споменавайки френското, не мога да не пренасоча мислите си към най-приказното за мен място в Маракеш: Градините на Мажорел
Градината на Мажорел се намира на северозапад от Медина. През годините тя се е превърнала в любима спирка както за местните, които се отбиват тук в почивните дни, за да се заредят с положителна енергия и да се полюбуват на страхотното съчетание на модерен и колониален стил, така и на десетките прииждащи туристи, жадни за опознаване на нови и интересни места, точно като това. Историята на градината започва през далечната 1920 година, по времето когато колониалната епоха е в разгара си. Именно тогава Мароко е окупиран от Франция. През същата тази година в Маракеш се заселва виден френски художник – Жак Мажорел. Той купува градината с идеалната цел да и вдъхне нов живот. И успява. Той построява басейн, навсякъде слага кокосови палми, дъхави бугенвилии, бананови дървета, като по този начин създава един малък оазис на спокойствието сред тежката мараня на пустинята. Всичко това се допълва от основния цвят, който контрастира в градината и придава тежест на цялостната обстановка –кобалтово синьо.
Днес Жак Мажорел е позабравен от истрорията. Но градината, точно обратното. Дори и след толкова много години. И това е благодарение на едно голямо име в света на висшата мода – Ив сен Лоран. Именно на именития дизайнер дължим това прекрасно малко късче от рая. Той поема стопанисването на градината през 1980г. Обогатява я, не позволява да затъне в забвение. По-късно в градината е построен и малък музей, посветен на ислямското изкуство. Градината постоянно се обогатява. Тя дава дом на множество ценни представители на флората по света. Цветовете са ярки и наситени, изпълнени с живот, в идеална хармония с основния цвят – синьото.
Именно на това райско място, цялото очарование и вдъхновение на света се стовари върху мен: като някакво божествено прозрение за силата на красотата и баланса, за спокойствието на душите ни, за мира и любовта, които трябва да изпълват сърцата ни. И те изпълва една вяра: в теб, във възможностите ти, в доброто и красивото и ти се приисква да твориш и да раздаваш тази красота навред, за да може и другите да се докоснат до това съвършенство.
Още нося това вдъхновение и до ден днешен. Резултатът е: много реализирани проекти в работата ми като интериорен дизайнер, но най-вече може да се види при последната ми творба- Marrakech Orient food&bar – място „оазис“ в сърцето на София.
И нека да завърша моя разказ за вдъхновението със следния цитат:
„Маракеш ме научи на цветовете. До Маракеш всичко беше черно.“, казва Ив Сен Лоран през 1966 г., когато купува кобалтово синята си вила в мароканския град.
Пожелавам ви цветен и зареден с много смисъл живот, скъпи читатели!